битият бит е банална фраза

Имах идеята в този пост да пише само за най-дългото изречение, което съм чела някога и което се помещава в книгата на Орхан Памук "Истанбул". Този човек с 943 думи е описал тъгата на града, като някак е забравил да сложи точка. Внушително е пък и броенето не беше лесно.
После мислих за това как някъде по пътя съм спряла да пиша за нещата, за които искам и когато седна пред монитора просто трия повече, отколкото пиша. И как искам отново да бъда себе си, защото това определено не ми се получаваше в последните няколко седмици. И как поразително много намразих мобилните телефони и кутията от I love Milka, пълна със снимки на кого ли не. Ще си пия хапчетата вече, обещавам :) Благодарности на Тругото Ене, което е най-големият ми критик и благодарение на това винаги дава добри съвети :Р

И накрая - живей на ръба. Средата е за мен!