събуди ме когато септември свърши

Сутрините носят мисли за теб, за мен, за всеки друг, когото познаваме, за недосънувани сънища, за импровизирани срещи на които хората вместо да си казват разни неща говорят с юмруците си и с лошото си настроение. Това е като главоболие, като пукнатини по костите, от които боли, но боли само сутрин може би заради тишината или заради липсата на топлина или заради неподвижността на всичко и всички. А скоро всички ще се завърнем. Към старите си навици, а и към новите такива, и най-вече към навика да се виждаме всеки ден и да преодоляваме различията, които сме си присвоили през последните три месеца. А лятото започна да свършва с опита да изпием една двулитровка в един тролей заедно с едно пиле в границите на около седем спирки, с една красива, но неудобна рокля, с три рождени дни и още два предстоящи. И с ужасно главоболие, които оставя сънищата недовършени, непълни, което спъва вървежа по софийските улици и намръщва още повече посивялото небе. Болка, която всъщност е просто мисъл, мисъл за това как най-красивите неща, които могат да се случат на някой са произтекли от грешки...или водят до такива, което ги прави още по-красиви, ъм? 8І