" мисли следователно действай"

Ние вече почти няма да виждаме лицата си, ще си напомняме един за друг почти само с думичките, които четем от мониторите. Дъждът, измива мислите за всичко друго и изостря още повече чувството на безпомощност...че всеки си отива рано или късно. Тичаме под мокрото небе и се смеем, защото ако не бяхме изпили онези бири сигурно щяхме да избегнем дъжда и да стигнем навреме, и да спестим споменаването на майките и лелите на таксиметровите шофьори, които не спряха да ни качат, а на всичкото отгоре опръскаха доброто ни настроение. Гледаме всеки в маратонките на другите и се чудим кой е най-мокър и пишем честитки за рождения ден на приятеля си по запотените и измокрени прозорци на тролей 4. Сега трябва да потичаме още малко, защото изпуснахме спирката си, тичаме по стълбите, състезаваме се кой ще стигне първи. И после се изоставяме и потъваме в тълпата от вече изсъхналите и пияни други хора.
...
А утре е денят с главна буква, в който всъщност няма да се случи нищо особено. Ще се порадваме на състава си, ще кажем някоя и друга дума за последните два месеца, ще се изпиваме с погледи, които целят да кажат всичко, но в края на краищата не означават нищо. И не могат да поберат всички онези многобройни мигове, обсебени от мисли за онова, което би могло...и всъщност главно идеята, че се нуждая от всички вас ще си остане висяща и недоизречена, че всъщност безкрайно се радвам, че лятото свършва и ще бъдат есенни сърцата ни.
...
И след като целият шум отмина ставаме отново деца и заспиваме нагъчкани един до друг с висящи ръце и крака и чорапи, попили водката от пода. И ядем шоколадови сладки и се смеем на минали неща и това, че е 4 сутринта и навън е ужасно студено няма значение.
...
Уникално е как човек може да наблъска в себе си всякакви емоции, които се отнасят до него и да ги принуди да си стоят там в продължение на цяла ваканция, да си стоят там, за да не гърчат и другите, да ги понасяш сам, защото така трябва, а в един единствен миг да изпиташ най-силното огорчение евър при вида на нещастието на някой друг, който се опитва да притъпи разочарованието си захлупвайки го в прегръдка с теб, молейки да оправиш нещата по някакъв начин. Today is gonna be a beautiful day, aha.
...
Хубавото е, че утре всичко ще е различно.