walking in my shoes

неделя, 21 септември 2008 г.

Love generation

Калинките продължават да ми обсаждат стаята, а над леглото ми кръжат комари и кошмари.
Тази стая вече за нищо не става, превърнала се е в някаква развалина, ама то и сред руини не е лошо :)
Мотото тези дни [ше мрем, човече], сътворено рано сутрин, когато с брат ми висим на балкона.
Най-хубавото нещо тези дни е това, че се сетих за пощенския плик от Ставрос и малко след като прочетох отново съдържанието му и ми стана едно красиво и лятно и приятелско, за което ви благодаря на всички и най-вече на 1-ви и 7-ми апартамент...където парадоксът беше, че 7-ми беше на първия етаж, а 1-ви - на втория...:/
Парализирам се чрез някакви все весели песновки от рода на тази в заглавието, танцувам като идиот със слушалки на главата, ама е полезно, казват и се усмихвам на тавана с калинките и се опитвам да я запазя тази усмивка, за да ти я покажа и на теб :)

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница