walking in my shoes

събота, 15 март 2008 г.

новото ми име е жожо

Представям си катастрофа, каквато и да била, някакъв напълно нелеп и глупав инцидент.

Понякога единственият ми начин да преценя точно колко много обичам хората, които обичам.

Някои от вас, които четете това, ако въобще някой реши да го прочете, не сте от тях, но няма как да знаете точно, нали?

Не, не съм имала лош ден, отдавна вече не знам какво точно е лош ден, защото почти всички са едни и същи, така че голяма разлика няма. Днес вятърът обичаше косата ми. Приближавам се с малки стъпки до болестта в мислите си. Кръстът вече ме боли дори когато ходя. Вчера учехме как да се приземяваме, което беше изключителон интересно, само дето доведе до гадни насинявания къде ли не. На Ваня любимата й част от играта е защитата, защото била най-важна. И новото ни мото – живот без кълбета!Следвам препоръките на Тодор, който днес има имен ден, честит! В понеделник отново ще мирише на боя. При това положение как да останеш на всички часове?

Някои от вас, които четете това, ако въобще някой реши да го прочете, няма да разберат нищо от написаното, но какво от това.

Във волейбола не винаги се атакува. Трябва да си прецениш крачките, височината на топката и най-важното – уменията на човека, който ти прави блокада, ако такава има. Спрямо него решаваш дали да атакуваш или просто да пуснеш топката, така че да го изненадаш.

Играя защита срещу мислите си.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница