до една калинка

От няколко седмици се каня да напиша едно обещано и дълго писмо на едно мило същество, което замина преди няколко месеца и ще се върне след още няколко, лошото е, че броят на вторите е повече от този на първите. Така че това е писмото до теб, Дребен.
Бих казала, че хубавото е, че времето минава бързо и скоро ще се видим на живо ...само дето мисълта за движението на времето ме отвращава през последните седмици и може би месеци. Защото знам, че промяната е огън и ако не горя, то гния, но все пак не искам да горя, защото има опасност да угасна. Мислите ми са изтъкани от страхове и обични аромати, събужданията ми са еднакви, защото една единствена красива сутрин преобрази всички следващи в себе си, с уханието си ги омая, с топлината си ги стопли. Пътят до училище - ядене на шоколадови бонбони; профилът -едно от най-хубавото събитие през учебната седмица. Едно голямо разочарование - подобряване на рекорда за задържал се треньор по волейбол - 1 ден само, една тренировка и после - дим. И сега сме никъде, нямаме тренировки, а на мен ми се играе болезнено много, понякога - защото искам да науча нови неща в играта, друг път - заради красотата на движенията и желанието да правя нещо, което наистина мога...но най-често защото просто това е единственото нещо, което съм започвала и не съм прекъснала още толкова време, и ми е навик, какъвто са бисквитите за бисквитеното чудовище. Сутрин закусвам с един бисквити, на обяд обядвам с други. сутрешните са по-какаови. Часовете по физическо са едно непрекъснато хвърляне на лоши погледи към Джалева, която миналата седвица пося фурор с едно уникално яке на зелени, син, оранжеви, червени, жълти триъгълничета(!) . Днес Вачков ни разказваше за борбите на жените за права, в мастност за правото да гласуват и как на някакво съвещание някакъв министър се изказал против това жените да имат такива права, защото тяхна работа все пак била да готвят, да перат и да гледат дечица,а една от организаторките на протестите станала и след като хубаво гонапсувала и тръгнала да го бие му казала "Ако ми бяхте мъж, щях да ви сипя отрова в чашата, толкова сте отвратителен" а министърът й отговорил "Госпожо, ако ми бяхте жена, щях да я изпия!". Стаси още не е влизала на нито един час по физическо, всъщност влизаме по три момичета от двата класа общо, последният път пък нямаше сред момчетата нито едно момче от ц клас и нито едно момиче от б клас сред нас. Таблото в класната ни стая е килнато, защото се държи само на един пирон и изглежда така, сякаш през стаята е минал вихър някакъв (почти падналите пердета сочат за същото), но въпреки това си е уютно в този творчески хаос, когато изгрее слъце и стаята става оранжева заради светлината, която минава през споменатите пердета. Вчера се подпали тоалетната на 10-ти клас, но ние нямаме участие в това.
Отивам сега да поуча малко по философия, че утре ще има да творим красоти в часа, а резултатите, усещам, не ще бъдат много хубави.
Липсваш
...
..
.