за кой ли път аз

И какво?
В това най ни бива - да се гърчим, когато сами сме си виновни и да се ядосваме само защото и другите не правят същото.
Всеки вижда различни неща. Днес едно човече ме изненада с това, че нещо хубаво щяло да се случи с мен и тя го виждала, но нямало да ми го каже, защото всъщност аз не трябва да го знам, защото така няма да се изненадам, коато ми се случи, само съседчето ми по чин беше светнато по въпроса с няколко прошепнати изречения. И всичко това щеше да е много хубаво, още повече, че слънцето стопляше очите ни и правеше всичко оранжево, щеше да е хубаво ако и аз го виждах. А аз сбърках посоката, на която трябваше да тръгна след като слязох на Вардар, за да се прибера по-бързо вкъщи, сбърках я, а винаги завивам надясно, вече толкова пъти, а сега се обърках и дори не разбрах, докато не излязох на грешното място...не че е голямото бедствие, не съм попаднала на края на вселената, но беше някак странно и после на станцията пуснаха шоколад и екранът ме гледаше безчувствено с черно-белите си фигури...