прекрасен ден, изтъркан ден

Днес беше хубаво.
Защото имахме само два часа италиански и понеже кабинетът е малък и мислите ни нямаше къде толкова да се разпростират, пък и писахме пак ония весели списъчета с имената и класа, които създават илюзията, че е някой от първите учебни дни, когато никой не иска нищо повече от теб освен името ти.
И нарушихме едноседмичната мълчина.
И пихме кафе в сребърното и Стаси ми разказваше весели случки свързани с Ямбол и един букет.
И въобще не изглеждаше като учебен ден.
И проведохме последния си час по старогръцки с Райка Николова.
И Стаси се усмихваше и беше щастлива, и тъпчеше върху вчерашното скапано настроение на всички нас.
И днес няма да се налага да рисувам око върху квадратчето на календара, квадратчето, побрало хубавото ни настроение и дефицита на съученици.
Понеже всички сме болни.
И се лекуваме с кафе.