ч.р.д.

Хайде честит рожден на гимназията ни, и тя вече остаря...състари се от многото речи и от многото часове.
Вече започвам да притежавам чувството, че станциите на метрото са като някакви музикални кутии, през които трябва да се промъкнеш преди да си отидеш вкъщи...Днес, когато се прибирах и тъкмо бях пред умиране и отново улучих Шоколад и това е заради мързелуването и заради изцепките, които пожънах тея дни, и заради summer white и заради поканите, където между константин и кирил има тире (!) и заради капките, които политаха от покрива на университета и се разбиваха на стълбите отпред или понякога върху косата ми, и заради борбата за дюнери, и заради силния вятър и начина, по който открадваше думите на песните, и заради закодирания ни език, и заради един изпросен разговор, поредната доза, която в следващите дни ще ми губи времето с мисли, от които май вече нямам нужда, защото и те нямат нужда от мен.
И на всичкото отгоре излъгах хладнокръвно =О
Усъвършенствам се.