walking in my shoes

вторник, 16 октомври 2007 г.

бъди

да бъда
но какъв да бъда
и къде да бъда
и за кого да бъда
и с кого
да бъда
...

Усщанията, някой каза, замръзвали на такава температура, тогава когато в седем часа слънцето още не топли, пък и не свети кой знае колко. Аз пък си мисля, че става точно обратното, студът изостря липсите и наличията. Лесно било да намираме приликите, важно било да откриваме разликите.
...
огъня,
че му принадлежа,
винете
...

Приликите, които ни караха да се усмихваме и да не спим по цяла нощ, само и само да имаме повече време, да си говорим, да се гледаме, да се обичаме.
И разликите, които ни карат да се губим в тълпата от хора, когато не искаме да бъдем намерени, да се подминаваме, да се зачеркваме.
И в края на краищата за кого да бъдем?

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница