...

Обикновено, след като не съм писала отдавна, има много неща, които ми се въртят из главата и които помещават съдържанието си в такива едни публикации.
А сега е по-различно.
Може би цялата ми енергия са я изяли сънищата, които от една седмица насам упорито се стремят да ме откажат от заспиването изобщо. Представям си как след време въобще ще престана да спя, защото всеки път, когато сънувам се изчерпвам и всичко, с което се срещам в тези сънувания ме разяжда отвътре през сутрини и дните, в които сутрините се превръщат, и ме стряскат всеки път, когато се сетя за тях. Така от два дни вече се плаша от дланите си. И от косата си.
А иначе как се случват нещата напоследък...ядосвам се на различни хора, заради които онова, което най-много желая да стане качествено, пропада тотално, забавлявам се на други хора, с които вече се поздравяваме, но също така имам чувството, че това е отново временно. Просто на човек когато му се случат няколко неща по един и същи начин и вече на десетия път някак му прищраква как ще се развият събитията. Слушам песни, които се въртяха из главицата ми през цялото лято, но продължавам да си се чувствам зимна.
Пълен хаос
съм
.