Pare Pare

Уникалните хора имат нужда да им се случват уникални неща. Не че ако престанат да им се случват такива ще загубят уникалността си. Напротив. Ще прибавят още нещо уникално към себе си - уникална самота, или самотна уникалност, както ви звучи по-добре...
За такива неща си говорехме в понеделник, когато възстановихме традицията да превръщаме пъривя ден в почивен и да изпиваме топлината му със студените си ръце.
И снегът, който ни върна месец назад, още преди да станем други, едни по-уверени, други по-тъжни, снегът затрупа суетата ни. И самотата ни.
Иначе тези дни си мисля за много малко неща, но си мисля с пълна сила за тях, после мислите ми се изтъркват и почват да ми звучат смешно, като някой много любим филм, който си гледал десетки пъти и гледайки го си способен да изговаряш фразите вместо героите, филм, който на шейсет и седмия път вече започва да изглежда като някаква пародия, просто защото си го гледал прекалено много пъти. Е това ги сполетя мислите ми. И сега само си повтарям и до някаква степен се самоизвинявам за наивността си с мъдростта, че когато човек иска нещо много, много силно, то непременно се случва.
И благодаря от името на тЦък клас на господин Евтимов за днешния невероятен час на класа и за невероятния смях, който ни сполетя по време на него. :)