Tiesto - In my memory

Какво да помня, след като вече втора седмица всички сме призрачни и недоспали, и тръшкащи се, и успокояващи, и успокоявани за всякакви дребни и още по-дребни нещастности. И някакви тестове на чиновете пред нас, всяка седмица различни, но с еднакъв резултат накрая. Не съвсем какъвто го искаме.
Да помня как лежахме с Пилето на пейката в съблекалнята цял час, говорейки си за непознати и малко познати хора.Или как часове след това подреждахме на стъклената маса в едно кафене шест стотинки по една все едно са волейболни играчи...и което ни натъжи. Някакви си стотинки и то по една. Говорихме си за миналата година и колко нещата бяха по-различни и как винаги сме се стремели да печелим в тази игра и как почти никога не ни се получаваше...а сега шансовете ни са още по-малки...защото стотинките по една вече не са същите; някои от тях излязоха от обръщение. Двете чаши с портокалов сок се натъжават заедно с нас. Съвсем обикновен петък, но някак фалшив, един такъв неусетен и неусещащ, неусещащ как ни натъжава. А може би и ние натъжаваме него.
Дръж се, дружина, остана още малко нервосване покрай края на срока...
След това започва нов В) :)