нямаш име...също като мен

И какво, искаш ли да избягаш сега?
Разбира се, че искаш. Всички искат.
Защото мислите ми не означават нищо в неосветената кухня, там до масата, от която падат празни стъклени бутилки когато някой размаха ръце възторжено.
Това е хубаво, да забравиш кой си и да се отпуснеш, защото знаеш, че хората срещу теб не очакват нищо, а не очакват нищо просто защото не се интересуват.
...

Сънувах теб и мен и една червена чаша между нас. И аромат на кафе.

После разбрах, че ти всъщност не си ти, а е някой непознат.
Поне така беше в началото. После непознатият станах аз.
И ми се стори страшно лесно да бъда непозната за теб.

Защото бях непозната и за себе си.

...

И Вече няма да ги имаш

Минутите на сънищата мои

В които да се вплиташ

и да ме губиш в мислите

и да ме връщаш

когато аз не искам

да отстъпвам

не искам

твоите промени

да бъдат мои

и ето

ти си тръгна

изведнъж