Noapte bună

Какво направихме на октомври, че така се промени или той сам си е виновен, че ни посипа със сняг и че запрати учебните ни часове на края на вселената? И ни остави да си мечтаем кой за каквото си иска и за каквото си може, танцуващи сенки в ъглите на стаята пропити от аромата на кафе, чувството, че съвсем съвсем скоро ще дойде зимата и аз отново ще съм жива, защото съм дете на декември, и косата ми ще порасне отново дълга, по-дълга от онази отрязаната, която лежи някъде на дъното на едно чекмедже. И ще разбера какво означава някой да помни от даден период само това, че не помни теб.

Горчи във мислите ми
студенината на райетата
прилепнали към твоята любов
открадната
със тишината на дъжда
целуващ дланите ми
умиращ в ъгълчетата
на устните
а те са твои
мисли в мисли вплетени
преди да се разрони красотата им
ненарушимо огледална
е есента на нашто бягство
и ще те има
като нещо неизречено
промъкнало се в кадифените ми сутрини.