честит празник

Тя просто лежеше в леглото си и посрещаше смъртта на деня.
Мъглата навън беше толкова далече от нея и все пак се пропиваше в мислите й.
Тя просто лежеше, прегърната от чаршафи, и го убиваше.
Сега вече времето нямаше значение, тя определяше, тя беше Снежната кралица и щеше да запази красотата си само за себе си.
И вече не сънуваше любовта си, не усещаше уханието й рано сутрин, когато се събуждаше и се усмихваше на мислите си, не можеше да я почувства дори когато мислеше за нея.
Защото всеки ден я изтриваше, мразеше я докато я обичаше и това й пречеше, убиваше я и после я обземаше чувство на вина, тя е виновна, защото иначе всичко щеше да си бъде както преди, защо й трябваше да бъде спасител на самата себе си, когато не можеше.
Вече не мислеше за нищо, просто чакаше денят да умре, за да може да заспи и в съня си да умре и тя.
Отново.