16:20

Надишах се на аромата на шампоан в косата ми, наслушах се на разкази за Арпино, които разплакват стените на стаята и тя започва да напуква боята си. Като пропукването в реалните нИща на измислиците ни...и или крием прекалено много любов в себе си и ни е страх, че наистина е прекалено много и прекалено много ще ни промени след прекалено малко време, или пък няма нищо такова и просто симулираме. Така ни говори вятърът докато изсмуква топлината от пръстите на ръцете ни, вече минути и часове няма, границите на спомените ни са се изгубили някъде в сивотата на небето като разпилени коси.
Днес усетих много силна необходимост да повярвам само в добрите черти на всеки един човек около мен, включително и на самата себе си. Просто си вървяхме и си говорихме за фонтани и фонтанчета и за това колко много ни е студено на всички. И това беше.