...............................................

Докато шиех паяка за Сабрина, който малко по-късно опаковах като бонбон и го оставих при останалите подаръци за утре, станах страшно мъничка, започнах да се смалявам и имах чувството, че ако така продължавам ще падна между фугите на паркета... Преди време обяснявах на един човек зодия близнаци как аз почти никога не се ядосвам и съм изключително спокоен човек. Ако днес този човек седеше до мен докато шиех паяка, щеше да ми се присмее. Защото вените ми пареха под кожата и имах чувството, че ще се разпадна на парченца, от безпомощност, от яд, от разочарование. Защото най-после осъзнах истинския смисъл на онова нещо, което постоянно повтарям като шега, че с брат ми сме близнаци... защото се почувствах него и това, че някой тъпче върху добрия му характер също го почувствах върху себе си. И намразих паяка. Само защото докато го шиех бях смалена, почти никаква, ако майка ми беше влязла в стаята сигурно нямаше да ме види, толкова бях сгърчена, все едно някой ме е обол с игла и някак през малката дупчица е изтекла цялата ми кръв и чувствата ми заедно с нея. И пожелах където и да се намира сега той, да изтичма до него без да си взимам шала, ръкавиците и шапката, без дори ботушите си да обувам, да изтичам боса по снега до него и да стана него, да има двама той, защото той е по-добрият близнак от двама ни. И за да може всичко негативно да го поема аз, т.е. едното него, а дургото да си остане цяло.