Sounds like a Melody

Това й се случи една сутрин.
Сутрин, която въобще не приличаше на такава.
Защото беше плетеница от цигарен дим и умора, от студът и тъмнината на отиващата си нощ.
И защото в тялото на М. живееше една Друга и нейното наличие болеше, пареше като нажежен метал върху кожата на новородено.
М. не знаеше как изглежда Другата, нямаше начин да разбере какви са цветовете на косата и очите й, дали е по-красива от нея (мисълта за което сигурно би я подразнила, ако имаше въобще вероятност да е истина), защото всеки път, когато поглеждаше в огледалото, виждаше себе си, Другата се беше скрила някъде в петите й и не смееше да се покаже.
И когато М. вървеше по улицата Другата вървеше до нея.

и така докато светът не остарее от описания...
...

Почти като шизофрения, само че по-зле.
Защото ти се иска да вярваш, че си напълно нормален.
:)