walking in my shoes

вторник, 18 декември 2007 г.

HUG

Когато вече не си толкова мъничко човече с по-голяма сила усещаш детските моменти, които ти се случват. Като войната със снежни топки - всички срещу един, когато заблатеният Връх Манчо се превръща в някакво бяло поле, ледена пързалка за радостта ни. Белотата поглъща тишината и я разгражда в снежинките си. Деца сме там в белотата на мислите си.
И рачешките истории за Пилето на масичките пред Макдоналдс.
И имунизацията, която не си личи на ръката ми и най-вероятно ще има хацване в рамото...Повторно.
И хората, които отивад да ядат суши докато ние се връщаме с подаръци към метрото.

Чакам ви в петък сутрин на закуска с гофрети и кафе :)

1 коментара:

Anonymous Анонимен каза...

днес се събудих с мисълта за гофретите и така ми се доядоха... :(

22 декември 2007 г. в 10:36  

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница