thelo na girisis ksana

Харесва ми студът в ръцете, от онези, които ти причиняват болка и после не си усещаш пръстите все едно не са част от тялото ти. Оплаквам се, че ми е студено, но всъщност ми харесва. По същата логика, по която изпадам в еуфория, когато ми се спука кръвоносен съд на ръката...Може би за да усетя, че нещо се променя, било то промяната от спокойствие в болка, мразя го това спокойствие и всички благинки, които носи със себе си, да усетя, че не просто съм, ами наистина съм и наистина дишам студения въздух, който по-късно може би ще ме разболее. Дори не знам защо (отново съм тук...) ги пиша тия глупости, след като днес имах едни почти-перфектен-ден, включващ признаението на едно същество, че не знае какво ще прави без мен (независимо, че контекстът смекчава очарованието на казаното). Много ми се ще да се запозная с перфектните колеги на брат ми, защото съм сигурна, че ще осъзная колко повече съм свикнала с не-перфектните малки случки в животеца ми и всъщност колко повече ги обичам...