walking in my shoes

вторник, 7 август 2007 г.

7 дни спирт


Вече две седмици изгоряха в гледане на One Tree Hill заедно с брат ми, доколкото гледането на една и съща серия един след друг се припокрива с определението заедно. От този сериалец именно прозрях, че cry me a river означава "оплачи се на арменския поп", а what goes around comes around - "каквото повикало, такова се обадило". =О Тругото нововъведение е, че близнакът ми вече е студент в историческия факултет в специалност Минало и съвремие на югоизточна Европа. Винаги ме е изумявал начинът, по който умее да си отива от дневния ми график, малко е пуашещо, ама се преживява.
Сигурна съм, че от утре ще има повече усмихнати хора по улиците и не само и светът ще е по-розов по плоската причина, че през тези три дни постоянен дъжд би трябвало целите негативизъм и намръщеност да са се отмили или просто всички човечета да са се наспали хубаво през тези дълги дни, през които сънуването изглежда най-практичното занимание. Ха дано. А терапията 7 дни спирт е страхотна - кисело мляко, бира, сладолед, уиски с лед и харибо...По хубаво от нея е само начинът, по който отново мога да стана причина близнакът ми да се усмихва, когато му разказвам колко грозно съм нарязала картофите или като имитирам силния "р" акцент на Анджелина Джоли в "Александър", филмът, който ни накара да не спим за втора поредна вечер и да висим пред ΗΒΟ до ранна сутрин или късна вечер, кой както го приема.
А песновката, която въртим и двамата като ненормални е Re-Offender на Travis, най-добрата песен за такова време и за такова настроение...а може би и за такива хора като нас. Едни такива (п)объркани.