:))

Черпакът е музиката на сферите!!!

all that she wants

Слушам Ace of Base и се самоубеждавам, че няма нужда да чета Ботев точно сега, когато навън е толкова прекрасно пролетно, и ме очаква един такъв прекрасен четвъртък, сигурно най-хубавият четвъртък от много време насам ще бъде. И се опитвам да изтрия някак яростите на днешния ден, както и на предишния...всъщност на последния един месец. Вече когато се усетя, че просто искам в продължение на неопределено време да играя волейбол, може би докато не се разглобя тотално ( защото разглобяването вече е налично - щракащият ми глезен и пукащият кръст...мухаха) , в съзнанието ми се задействат някакви червени светлини като при някаква авария, които би трябвало да съобщават, че нещо не е както наред и че просто се опитвам да си го изкарам на нещо. А защо всичко това ме е е прегърнало така здраво не зная, но вече се стряскам от реплики от типа "Какво ти става напоследък?" и някак си искам да изчистя всичко от декември насам. О, свещен декември!
Днес в час по физическо се сетих за спортния празник миналата година и как с другите момичета тернирахме за вратари заради футбулната среща, която ни предстоеше. Сетих се като видях бора до оградата, който играеше ролята на едната греда. Страшно забавно и щастливо беше това изживяване, чак ми стана едно влюбено само като си спомних. А сега отмного мрънкане забравяме да си създаваме такива дребни щастливости.
А сутрините вече са красиви и приветливи, още със следи от сини сънища.

...

Обикновено, след като не съм писала отдавна, има много неща, които ми се въртят из главата и които помещават съдържанието си в такива едни публикации.
А сега е по-различно.
Може би цялата ми енергия са я изяли сънищата, които от една седмица насам упорито се стремят да ме откажат от заспиването изобщо. Представям си как след време въобще ще престана да спя, защото всеки път, когато сънувам се изчерпвам и всичко, с което се срещам в тези сънувания ме разяжда отвътре през сутрини и дните, в които сутрините се превръщат, и ме стряскат всеки път, когато се сетя за тях. Така от два дни вече се плаша от дланите си. И от косата си.
А иначе как се случват нещата напоследък...ядосвам се на различни хора, заради които онова, което най-много желая да стане качествено, пропада тотално, забавлявам се на други хора, с които вече се поздравяваме, но също така имам чувството, че това е отново временно. Просто на човек когато му се случат няколко неща по един и същи начин и вече на десетия път някак му прищраква как ще се развият събитията. Слушам песни, които се въртяха из главицата ми през цялото лято, но продължавам да си се чувствам зимна.
Пълен хаос
съм
.

Ч.Р.Д.

Честит рожден ден на милото Ене!
Обичаме те! :)