Днес пренесох половината си вещи на балкона и докато изслушвах някакви изнамерени от една купчина- подреденост дискове разглеждах снимки от екскурзиите ни. Възмутих се от ентусиазма си преди всяко заминаване някъде да си купувам спешъл тетрадка, в която да пренасям глупостите от мозъка си докато гледаме древни камънаци, в която после да пиша не повече от два пъти...От тетрадката за Гърция намерих само един изписан лист с надраскано отгоре 4-ти юни -денят, в който тотално провалих доклада си за Епидавър, което ми докара огорчение,заличено бъзвъзвратно от попадането ни в един прекрасен хотел в прекрасния Толо, където за първи път ядохме от онази гръцка мусака, която прилича на торта и където за закуска имахме шоколадови и кокосови бисквити с формата на сърчица, на усмихнати човечета или просто с формата на кръгчета, които ни докараха до умиление...а след това и до преяждане.
17:31 - А тук е хубаво и морските вълни мият мислите ми, чистят спомените ми. Красиво е, наше е макар и само за една вечер. Пясъкът е в краката ни, краката ни са в пясъка, с него сме едно цяло. Всичко друго не остава. Остава само щастието!
И морските звезди, които държим в дланите си...
Говоря си с отражението на Стаси в огледалото докато сплитам косата си. Мисля си колко по-истинска я виждам, как огледалото улавя всяка дребна черта на лицето и характера й и придава на думите й плътност...Такива истински не сме били в междучасията и в разговорите си докато сме чакали метрото да дойде, и в кафенетата в модерно. Сякаш се запознаваш с един напълно нов човек, когото откриваш едва сега, въпреки че си го зяпал доста продължително време. И разбираш колко повече е от това, което си си мислил, и започваш да го обичаш повече, отколкото преди...Слава на чуждите страни и огледалата, че ни показват какви сме всъщност. Последната плитка е готова, а отражението вече е заспало...
0:55 - Щастието. Взехме си душ и излязохме на плажа. Плажът, който е широк колкото пет човешки длани и в същото време служи за улица. Алекс ми отстъпи цикламените си къси панталони, които вчера си купи от Атина. Аз бях първия човек, който ги обу и веднага ги намокри със солена вода. Играхме волей
бол във водата...Слънцето се вплита в пръските солена вода, която пък се просмуква в кожата ни...Тончева ни се усмихва и ни напомня скоро да излизаме от водата, за да не настинем. (и ние казахме, че ще излезем, но не го направихме в следващия час и половина)
. Усмихваме се и ние. Сами сме, няма ги а и б клас (и липсват), пием солената вода сами, пушим сами (с класния), но сме щастливи...дори повече. Разхождаме се из Толо като влизаме във всеки втори магазин. Хотелът ни е страхотен. като излезеш на балкона и чуваш морето все едно е в главата ти. Обадих се на брат ми и му подарих морето за няколко секунди...повече не ми се откъснаха от сърцето...След вечеря се крием от Илиана от д клас, за да отидем на кея без тя да ни види. Лежим на циментовия кей и гледаме звездите. Морските вълни ни прегръщат все едно сме на остров. От близката кръчма звучи силно жива музика и гърците танцуват сиртаки. Веселяци. Стаси казва, че любовта няма нищо общо с разума и когато започнеш да я мислиш, тя вече не е любов. Обичам звездите в небето, обичам и танцуващите светлини на нощен Толо в повърхността на вълните, обичам нежния им шепот, който след малко ще се превърне в сън. Щастие и синьо-бяла красота...
