лилаво

След около ден и малко ще видя отново треньорката си. Раната на дясното коляно вече започва съвсем да заприличва на белег, което е някак си хубаво, ще ми напомня за прекрасните месеци от тази година, когато за първи път осъзнах колко е хубаво да се занимаваш с нещо, което наистина умееш. А това, че го умееш те прави щастлив независимо от непоносимите болки в кръста и белезите по краката :) Всъщност тези белези си ги обичам, особено този последния. И ужасно много ще се радвам ако сме успели всички ние да накараме треньорката да ни хареса, за да се върне и другата година отново да ни бъде тренер. Дори и това да не стане пак ще я виждаме в НСА, където е студентка, и където организира мачовете ни. Пак ще ни гледа как играем, само че вече три пъти годишн, а не два пъти седмично, и този път няма да има право да ни говори разни неща в тайм аутовете. Затова си я искаме. За да може да ни говори в тайм аутовете и да й гледаме обиците с лилавите пеперуди всеки сряда и петък. :)
Така без тренировки се чувствам незавършена. И то доста. Затова толкова често мрънкам на тази тема.
Иначе щастливствам. И се чувствам щастлива от това!
Вече започна да става като по време на ваканция. Всъщност отиването до училище е един вид разхождане без особена учебна цел, пък и така е по-добре.
Сутрините започват да се забавят все повече и да забавят и мен...вече рядко се случва да не закъснея за първи час ( а още по-често се случва въобще да не вляза на такъв). След около седмица всички ще се пръснат нанякъде.
Ужасява ме мисълта за ритуалното почистване на бюрото след края на учебната година, за да махна оттам всички учебници, книги и тетрадки, които вече няма да ми трябват. Ужасявам се, ч правя това за предпоследен път, пък ме стряска и мисълта колко още хартийки ще открия между учебниците и тетрадките, хартийки от преди Истанбул...и написаното върху тях. Че ще трябва да ми напомнят за онази другата, която ги е писала и която слава богу сега само леко прозира през мен от време на време.

Сънувам извивки тихи на усмивки.

И уханието на липа също.

what's the difference

Истината е, че ужасно ме е страх.
А може би най-много от всичко го мразя това състояние.
Заради него вечер се прибирам по ултра-късия-път между блоковете, за да си преодолея страха от дългата тъмна пътека, която на всичкото отгоре не е и равна. И се възгордявам, но само мъничко, когато успешно стигна до входа и виждам, че всъщност нищо не ми се е случило.
Навън вали най-красивият дъжд, а тези дни много дъжд се изля...
...

what's the difference between me and you?

...

Тези дни си мисля предимно едно – може би все пак Е съвсем правилно да се хващаш за доброто във всеки човек и да се надяваш заради него, да се абстрахираш от другото и да гледаш само хубавото.

...

Сега ме е страх от нови промени.

....

That's the difference