Tiesto - In my memory

Какво да помня, след като вече втора седмица всички сме призрачни и недоспали, и тръшкащи се, и успокояващи, и успокоявани за всякакви дребни и още по-дребни нещастности. И някакви тестове на чиновете пред нас, всяка седмица различни, но с еднакъв резултат накрая. Не съвсем какъвто го искаме.
Да помня как лежахме с Пилето на пейката в съблекалнята цял час, говорейки си за непознати и малко познати хора.Или как часове след това подреждахме на стъклената маса в едно кафене шест стотинки по една все едно са волейболни играчи...и което ни натъжи. Някакви си стотинки и то по една. Говорихме си за миналата година и колко нещата бяха по-различни и как винаги сме се стремели да печелим в тази игра и как почти никога не ни се получаваше...а сега шансовете ни са още по-малки...защото стотинките по една вече не са същите; някои от тях излязоха от обръщение. Двете чаши с портокалов сок се натъжават заедно с нас. Съвсем обикновен петък, но някак фалшив, един такъв неусетен и неусещащ, неусещащ как ни натъжава. А може би и ние натъжаваме него.
Дръж се, дружина, остана още малко нервосване покрай края на срока...
След това започва нов В) :)

R.I.P.

Първото нещо, което майка ми ми каза днес когато се прибрах от тренировка, беше, че Хийт Леджър е умрял.
Странно е, как е възможно човек да се жегва заради друг човек, когото нито познава, нито се е докосвал до него.
Но може би фактът, че първият човек е прекарвал всяка сутрин в продължение на седмици в гледане на "Knight's tale" сигурно донякъде обяснява нещата.
Но да видиш по телевизията един пакет, който представлява тялото на въпросния рицар...
Рицар, прекалил с дрогата, или по-скоро тя прекалила с него.
И най-парадоксалното е, че последанта му роля е във филм за Батман...и играе Жокера...Онзи с нагримираното лице и широко разтеглената усмивка.
Една маска, която се е опитал да убие и в този си опит е умрял самият той.
И денят стана тъжен, въпреки двата часа, в които просто си говорихме с учителите, и въпреки големите порции смях по всевъзможни поводи.

приятел в гръцки се познава!

Предполага се, че трябва да уча за класнато по гръцки. Но вместо това рисувам разни пирятели, вдъхновена от днешния час по информатика, когато при липсата на интернет рисуването на другарчето с Paint изглеждаше най-разумното действие...пък и резултатите бяха неочаквано забавни. А през следващия половин час обещах на Енето да я нарисувам, така че ето го обещанието и още две, прибавени към него. :)

Pare Pare

Уникалните хора имат нужда да им се случват уникални неща. Не че ако престанат да им се случват такива ще загубят уникалността си. Напротив. Ще прибавят още нещо уникално към себе си - уникална самота, или самотна уникалност, както ви звучи по-добре...
За такива неща си говорехме в понеделник, когато възстановихме традицията да превръщаме пъривя ден в почивен и да изпиваме топлината му със студените си ръце.
И снегът, който ни върна месец назад, още преди да станем други, едни по-уверени, други по-тъжни, снегът затрупа суетата ни. И самотата ни.
Иначе тези дни си мисля за много малко неща, но си мисля с пълна сила за тях, после мислите ми се изтъркват и почват да ми звучат смешно, като някой много любим филм, който си гледал десетки пъти и гледайки го си способен да изговаряш фразите вместо героите, филм, който на шейсет и седмия път вече започва да изглежда като някаква пародия, просто защото си го гледал прекалено много пъти. Е това ги сполетя мислите ми. И сега само си повтарям и до някаква степен се самоизвинявам за наивността си с мъдростта, че когато човек иска нещо много, много силно, то непременно се случва.
И благодаря от името на тЦък клас на господин Евтимов за днешния невероятен час на класа и за невероятния смях, който ни сполетя по време на него. :)

нямаш име...също като мен

И какво, искаш ли да избягаш сега?
Разбира се, че искаш. Всички искат.
Защото мислите ми не означават нищо в неосветената кухня, там до масата, от която падат празни стъклени бутилки когато някой размаха ръце възторжено.
Това е хубаво, да забравиш кой си и да се отпуснеш, защото знаеш, че хората срещу теб не очакват нищо, а не очакват нищо просто защото не се интересуват.
...

Сънувах теб и мен и една червена чаша между нас. И аромат на кафе.

После разбрах, че ти всъщност не си ти, а е някой непознат.
Поне така беше в началото. После непознатият станах аз.
И ми се стори страшно лесно да бъда непозната за теб.

Защото бях непозната и за себе си.

...

И Вече няма да ги имаш

Минутите на сънищата мои

В които да се вплиташ

и да ме губиш в мислите

и да ме връщаш

когато аз не искам

да отстъпвам

не искам

твоите промени

да бъдат мои

и ето

ти си тръгна

изведнъж