Вчера замръзнах от студ.
Лежах под две завивки и се тресях от студ.
Защото не всичко винаги върви добре и понякога злоупотребяваме с мълчанието, унасяме се в него, а всъщност перфектно знаем какво си мисли другия, само дето зейва още по-огромна пропаст от самия факт, че това нещо не иска да бъде изговорено.
Мозъкът ми сигурно прилича на порция спагети, искам болката в главата да мине, за да мога отново да се радвам както преди около месец.
Преди по-малко от месец с перфектинте разходки малко след като слънцето е залязло. :)
Развивам сънуването в будно състояние.
Боря се с едни думи по руски.
И в последната седмица почти през цялото време ми е притеснено.
От нищо и от всичко едновременно...