Noapte bună

Какво направихме на октомври, че така се промени или той сам си е виновен, че ни посипа със сняг и че запрати учебните ни часове на края на вселената? И ни остави да си мечтаем кой за каквото си иска и за каквото си може, танцуващи сенки в ъглите на стаята пропити от аромата на кафе, чувството, че съвсем съвсем скоро ще дойде зимата и аз отново ще съм жива, защото съм дете на декември, и косата ми ще порасне отново дълга, по-дълга от онази отрязаната, която лежи някъде на дъното на едно чекмедже. И ще разбера какво означава някой да помни от даден период само това, че не помни теб.

Горчи във мислите ми
студенината на райетата
прилепнали към твоята любов
открадната
със тишината на дъжда
целуващ дланите ми
умиращ в ъгълчетата
на устните
а те са твои
мисли в мисли вплетени
преди да се разрони красотата им
ненарушимо огледална
е есента на нашто бягство
и ще те има
като нещо неизречено
промъкнало се в кадифените ми сутрини.

бъди

да бъда
но какъв да бъда
и къде да бъда
и за кого да бъда
и с кого
да бъда
...

Усщанията, някой каза, замръзвали на такава температура, тогава когато в седем часа слънцето още не топли, пък и не свети кой знае колко. Аз пък си мисля, че става точно обратното, студът изостря липсите и наличията. Лесно било да намираме приликите, важно било да откриваме разликите.

...
огъня,
че му принадлежа,
винете
...

Приликите, които ни караха да се усмихваме и да не спим по цяла нощ, само и само да имаме повече време, да си говорим, да се гледаме, да се обичаме.
И разликите, които ни карат да се губим в тълпата от хора, когато не искаме да бъдем намерени, да се подминаваме, да се зачеркваме.
И в края на краищата за кого да бъдем?

ч.р.д.

Хайде честит рожден на гимназията ни, и тя вече остаря...състари се от многото речи и от многото часове.
Вече започвам да притежавам чувството, че станциите на метрото са като някакви музикални кутии, през които трябва да се промъкнеш преди да си отидеш вкъщи...Днес, когато се прибирах и тъкмо бях пред умиране и отново улучих Шоколад и това е заради мързелуването и заради изцепките, които пожънах тея дни, и заради summer white и заради поканите, където между константин и кирил има тире (!) и заради капките, които политаха от покрива на университета и се разбиваха на стълбите отпред или понякога върху косата ми, и заради борбата за дюнери, и заради силния вятър и начина, по който открадваше думите на песните, и заради закодирания ни език, и заради един изпросен разговор, поредната доза, която в следващите дни ще ми губи времето с мисли, от които май вече нямам нужда, защото и те нямат нужда от мен.
И на всичкото отгоре излъгах хладнокръвно =О
Усъвършенствам се.

...

I had a talk with you in my head
You lucky you